Какво представлява медийна грамотност?
Медийната педагогика е под дисциплина на образователната наука. Тя се развива непрекъснато и играе все по-важна роля в нашето общество, тъй като дигиталната комуникация е проникнала в почти всички области на живота. Медийната педагогика се занимава с медиите и педагогическото им значение в работата, свободното време и образованието. Там се анализират функциите и задачите, които медиите поемат в нашето общество, и се разглежда как си взаимодействаме с тях. Медийната педагогиката разглежда и влиянието на медиите върху нас, хората, разработва концепции за пълноценното използване на медиите в педагогическата работа и развива компетенции, които трябва да бъдат развити в тази връзка.
Основната цел на медийната педагогическа работа е развитието на медийна грамотност.
Медийната грамотност е много широко понятие, за което има много определения. В някои от тях се набляга на техническите аспекти на медийната грамотност. Това виждане обаче не е справедливо за многоизмерната концепция, каквато е медийната грамотност, тъй като тя описва много повече от техническите умения, необходими за работа и използване на медиите.
Става дума повече за безопасното, съзнателно и съвестно отношение към медиите. Затова медийната грамотност изисква богати умения и способности.
Концепцията за медийна грамотност е въведена в Германия през 1973 г. от преподавателя и медиен педагог Дитер Бааке, (Dieter Baacke), който вижда медийната грамотност като част от цялостната комуникативна компетентност, която в индустриалното и технически организирано общество е силно повлияна от медиите. Концепцията на Дитер Бааке има трайно въздействие върху дебата за медийната грамотност. Той определя четири области на медийна грамотност: медийна критика, медийни знания, използване не медии, и медиен дизайн.
Според Бааке, медийно-грамотния човек не просто приема медийното съдържание без да се замисля, но постоянно си задава критични въпроси и упражнява собствен контрол върху медийното съдържание по отношение на социалните, моралните и етичните аспекти.
- Медийно-грамотният човек изследва ефектите на медиите и признава техните функции (медийна критика).
- Медийно- грамотният човек има познания за техническото приложение и може да работи с различни медии (медийни знания).
- Човек може да се наслаждава и използва медийно съдържание и услуги (напр. игра на компютър или гледане на DVD), но остава отговорен в използването им. (използване на медии).
- Като крайна цел, медийно-грамотните хора използват медиите като инструмент за творческа работа или за дизайн на собствените си медийни продукти, както и като средство за комуникация, за да изразят собствените си идеи (медиен дизайн).