Правна рамка
Закон за радиото и телевизията
В България, според Закона за радиото и телевизията, чл.75, рекламата не трябва да включва или насърчава дискриминация, тя не трябва да насърчава поведение, което застрашава здравето, безопасността или околната среда, не трябва да вреди или да заблуждава интересите на потребителите и не трябва да нарушава човешкото достойнство.
На държавно финансираните оператори не се допуска да показват повече от 15 минути реклама на денонощие за Българска национална телевизия - БНТ и 6 минути за Българско национално радио - БНР. Това ограничение не се прилага за частни телевизионни станции като BTV или Nova. Те се финансират основно чрез рекламни приходи. Както обществени, така и частни телевизионни станции могат да излъчват максимум дванадесет минути реклама на час.
Освен това Закона за радиото и телевизията предвижда, че рекламата като такава трябва да бъде ясно различима от редакционното съдържание и лесно разпознаваема. Това се прилага на практика, например, чрез акустични и визуални сигнали преди и след прекъсване на рекламата.
Според закона съществува по-висока степен на защита по отношение на рекламата на деца. Например телевизионните програми за деца не могат да бъдат прекъсвани от реклама на интервали по-кратки от 30 минути. Рекламите трябва да се излъчват отделно от редакционното съдържание за деца и младежи, ако се отнасят до потенциално вредни продукти. Алкохолните напитки също не могат да се рекламират конкретно за деца и юноши. Търсенето на ясно разграничение между програмите и рекламата е от голямо значение за децата на възраст под седем години. Умението за разграничаване между реклама и програмно съдържание може да бъде развито с помощта на специалистите в центровете за ОГРДВ.
Национален съвет за саморегулация (НСС)
Националният съвет за саморегулация (НСС) е неправителствен саморегулаторен орган на рекламната индустрия. Неговата задача е да гарантира, че законно разрешената реклама не преминава поставените етични граници. Целите му включват насърчаване на отговорни действия и премахване на оплакванията в рекламната индустрия. Самите граждани могат да посочат изявления и съдържание, които се считат за неподходящи и да подават жалби.
Все по-трудно става да се използват надеждни механизми за контрол или технически мерки поради големия брой медии и объркващите транснационални, предимно електронни канали за разпространение. От друга страна, защитните мерки стават необходими поради все по-голямото съдържание, свързано с закрилата на децата и младежите. Поради тази причина е от съществено значение децата, особено малките деца, да не бъдат оставяни сами, когато използват медии.